В хрониките на Х.Саадеддин от края на XIV в. селището било споменато като  Казълагач Йениджеси /55,с.40-41/. Според публикациите на Р.Стойков и Е.Грозданова било отбелязано с единичните имена Йениджеси или Казълагач / 12,с.116;52/. В останалите публикации фигурирало с двойното име Казълагач Йениджеси и Йениджеси- и Казълагач / 13,с.108,116,55,с.43/. В документите от XIX в. изследователите го срещали като Казълидже и Казълинджик /14,с.474-475;с.145;61,с.112/.

В преводите на български Казълагач означава червено дърво, а йенидже – ново село, т.е двете имена означавали Ново село при червеното дърво. Относно произхода на тези две имена, както и на съчетаването им, съществуват различни хипотези. Според Е.Грозданова името Казълагач било свързано с наличието на борови гори около селището /55,с.40-41/. Но тя не изключвала и възможността то да е било своеобразно осмисляне на българското му име Йоаница, Яница. Интересно е твърдението в сборника „Българско село”, според което турците не могли да изговарят името Яница или Еница и го изписвали като Енече, откъдето дошло името Йенидже /56,с.25/. Р.Стойков пък допускал че, както и при други селища, носещи името Йенидже, допълнително Казълагач било своеобразна форма на името на с.Казълджаклий, където имало голяма средновековна крепост /58/.

Любопитно е, че през първите години след Освобождението селището било с неустановен статут и име. В един документ било обявено за град, в други- за село, според едни носело името Казълагач, а според други – само Индже.Едва в края на XIX в.то фигурирало вече като село Казълагач.

С указ от 26 март 1925г. селището било обявено за град и му било дадено хубавото българско име Елхово, което е художествен превод на старото.

Из „Етимология на селищните имена в Ямболския край”