Празниците на нашите прадеди възникнали в зависимост от стопанския календар, свързан със земеделието и скотовъдството. Грижата за ниви и градини, започването на сеитбата наесен и пролет, пускането на добитъка на паша, ожънването на първия сноп, мерките за здраве на хора и добитък, началото на годишните времена — това са опорните точки на народните  традиции. Въз основа на тях възникнали множество  празници, осигурили на населението весела забава и радост, но запазили чертите на народния мироглед.

ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ. От тях най-популярни са Бъдни вечер, Коледа, Васильовден (старата Нова година или Сурва), Ивановден, Бабин ден, Трифон Зарезан (Триунци) и Кукеровден.

Най-тържествено се посрещала и празнувала Коледа — 25. XII. Тя се предшествувала една седмица преди това от празника Игнажден. На този ден Игнажден (20. XII.) домакинствата се стремели да не изнасят  нищо от къщи и да не излизат,за да не излезе щастието и плодородието от дома им. Имало „орлия“ хора,които били очаквани гости на такъв ден. Семейството ги посрещало топло и домакинята ги гощавала с варено жито. Гостът сядал на земята пред огнището, вземал машата (дилафа) и като ровел жарта, казвал: „Жар, пепел, пилета, яйца.“ Вярвало се,че в такъв случай кокошките щели да снасят по-често, а клочките  (квачките) ще мътят повече пилета. Освен жито, на този ден  се варяла и царевица (мамули).

Бъдни вечер (24. XII) се празнувал с обред почти еднакъв за цялата страна. На трапезата се поставяли  разнообразни постни яденета: сърми с ориз (гушни), фасул, грах, туршия, варено жито, петмез с корички и тиква (рачел), саралия (постна сладка баница), ошав и др.

Из Книга „Елхово”