Бъдни вечер (24. XII) се празнувал с обред почти , еднакъв за цялата страна. На трапезата се поставяли разнообразни постни яденета: сърми с ориз (гушки), фасул, грах, туршия, варено жито, петмез с корички от тиква (рачел), саралия (постна сладка баница), ошав и др. Различията в Елховско днес вече изчезнали, били в подхода към празнуването и неговата обредност: кадял се огън и тамян на палешника (лемежа) на ралото, отправяла се благословия с хвърляне по една лъжица жито на височина около един бой и се изричали заклинателни думи: „Да се роди житото, да скачат агънцата, да хвърчат пчелите“ и пр. На места вземали слама от три плевни, приготвяли свети хлябове (боговици), украсени с орнаменти от растителния и животинския свят.
Названието „Бъдни вечер“ произлиза от думата „бдене“, тъй като в старо време жените от всяка къща бдели да не изгасне огънят в огнището. Един от най- популярните народни обичаи на Бъдни вечер е коледуването. Тази форма на самодейност в областта на груповото пеене на ергените за усвояване на традиционните български народни песни от младото поколения в началото на XX век буди умиление. Групирани по 10 – 12 души в Елхово, на чети (куди) младежите се учели да пеят най-често в изоставени стаи (одаи), в салмички, в плевни и обори, в необитаеми от други хора помещения. Не ги спирала нито дълбоката кал, нито студът, нито непрогледната тъмнина. Те гледали само да се сврат на малко завет и да бъдат необезпокоявани от възрастните хора.
Вечерта на Бъдни вечер, 24 срещу 25 декември, облечени в най-новата си премяна, с пуканки и пера по калпаците и елечетата, обкичени във вракладосани чемшири, по бели фланели или аби, или наметнати с ямурлуци, те пеели от къща на къща с пожелание за плодородие и щастлив живот:
Отворяте, отключяте,
Станя, станя, ниня, станя, господния,
че ви идат добри гости…
добри, гости коледари…
По-нататък продължавали с друга песен пред вратата на стопанина:
Стани, стани, стрино, стани отвори ни,
горо льо зелена, лед вода студена,
ние ще те дарим дара добра дара…
добра дара, овни витороги…
овни витороги, кози пръчороги…
При влизане в къщата се запявала песен за стопанина:
Ой та тебе, стар станино,
станя, ниня господния,
от де събра туй имане…
туй имане, тоз берекет…
с хайдути ли похайдува…
или с върли кърджалии…
Ни с хайдути похайдувах…
нито с върли кърджали…
най ма тейне млад йожени…
та ма дари добра дара…
девет синка доброчестни…
до планина оран орат…
от планина копна копат…
от там събрах туй имане…
туй имане, тоз берекет…
Изводът е ясен: имане не се придобивало с хайдутлук, а само с непосилен труд на цялото семейство.
Коледарите изпълнявали песни за младата булка, за новороденото дете, за момата, за по-малкото братче. В замяна на това, също за здраве и берекет, получавали краваи, по някоя и друга монета, а някъде коледарска китка (перо) или китка-сърце с пандели, направени от момите . В зависимост от възможностите на семейството те се и гощавали.
Из книга „Елхово“
