Сурва /Василевден/ съвпада с посрещането на новата година и затова се чества срещу първи януари.  Този ден носи най-голяма радост за децата.  Няколко дни преди празника те отиват в гората и режат дрянови клони за сурвакници/диалектното му название е сурукници/, които богато украсяват.  Сурвакарските групи /куди/ са изградени, определени са и водачите на децата.

Тази вечер се празнува от всяко семейство като новогодишна. Затова трапезата е богата с много ястия и лакомства за децата. Прави се баница с късмети и наричания. С различни по форма дрянови клончета се нарича къщата, воловете, кокошките, овцете, книгата, мързела. В средата на баницата се поставя сребърната петолевка – символ на богатството. Приготвя се ядене от свинско. Има и варена кокошка.

Децата се най-нетърпеливи и непрекъснато напомнят, че е време да се теглят късмети от баницата.

След вечерята започва игра на орехи. Смях и веселие цари до късно през нощта. Децата си лягат да спят в очакване да ги потърсят водачите им, за да сурват. Мъжете отиват на селската кръчма и до съмване играят на орехи, халва и карти. Често се басират за изяждане на килограм халва, локум, отиване в студената зимна вечер до съседното село и др.

Полунощ е минало и сурвакарските групи тръгват. Най-напред децата сурвакат своите родители, близки, роднини, познати, съседи. Стопаните ги даряват с кравайчета, сланина, бонбони, ошав, дребни монети. На съмване децата се прибират, разделят събраното количество пари и продукти и лягат да спят. През деня сурвакат най-малките деца.