В съзнанието на нашия селянин Гергьовден е празник на пролетта, красотата, плодородието и здравето. Цялата природа е потънала в зеленина, въздухът е пълен с приятен мирис и благоухание. Кошарите са пълни с агънца. Ръжта е вретенила, зимните култури – високо избуяли. Пролетниците будят сладка надежда и пълнят душата на селянина с радостни очаквания. Най-скъп е обаче този ден за земеделеца и овчаря.

Преди празника децата кършат крушови клонки и с тях окичват вратите на хамбари, плевни и кошери. За здраве се палят свещи, хората се мият със сутринна роса, люлеят се на гергьовски люлки. През деня хората не спят, за да не вземат съня на агнетата. Сутринта бащата коли най-хубавото агне, майката го подготвя, опича на фурната и около обяд отива в църковния двор, за да го опее свещеникът. Цялото семейство апетитно обядва.

Слага се кръв по лицето на децата за здраве, а останалата част се хвърля в реката за плодородие. Костите на агнето се заравят в мравуняка, за да се плодят овцете.

Надвечер се прави голямо гергьовско хоро. Млади и стари излизат да се полюбуват на празника. На почит са именниците.

Селото пази и една своя традиция. На Гергьовден за първи път се разрешава пашата на домашния добитък в Мишовата курия /Дъбовата горичка/. Денят минава неусетно за пастирите при обилна паша, вода, слънце, песни и шеги.