Дни, преди най – българският празник 24^{– ти} май, приятели, колеги и съграждани се събраха в читалището да послушат стиховете на Виолета Илчева.

Творчеството на елховската поетеса бе представено от самата нея. С много чувство и театрален талант, прочитът на подбрани стихотворения се превърна в трогателен поетичен рецитал. Всеки стих и всяка строфа разкриваха още една страна на духовното, на тайното, на непознатото. Разкрити бяха размисли, чувства и мечти на жената, учителката, майката, приятелката и поетесата Виолета Илчева.

Поетичните откровения са откраднати мигове от ежедневието, писани на един дъх, изстрадани и преживени по женски, чисти и нежни, трогателни и мъдри. Сред избраните поетични пориви се открояват стихове за родната земя, за жената, за майката, за детето.  Любовта, болката и мъдростта са изкристализирали в стиховете с  най-точно   подбраните думи. Върху белите листи откровенията са експресивни, понякога критични към заобикалящия свят и ни предизвикват да се замислим за смисъла на живота, за това какво оставяме след себе си и каква е нашата мисия.

Тази поредна вечер, посветена на литературата, на желанието на човек да пише, предизвика изключителен интерес.В превърналото се в галерия читалищно фоайе присъстващите отправиха поздрави и пожелания към Виолета Илчева –  поетичните й откровения да излязат на бял свят в стихосбирка.