ПРЕДИ ГОДИНИ:

 

Родено в мрака на робството, читалище „Развитие” нито за миг не престава да пръска ярка светлина на просвета и култура сред елховското гражданство.

Театралната самодейност е една от основните форми на читалището, чрез която въздейства на населението, за да заживее и то с радостите и постиженията на науата, културата и изкуството.

Още в началния период, от създаването на читалището през 1893 г., към него се организират театрални представления. Като артисти са участвали местни учители и служители. Режисьор – постановчици на отделните  пиеси са били театрални самодейци, които са разчитали  на възможностите на своите ентусиазирани колеги.

Непосредствено след 9 септември 1944  г. режисьор на самодейния театрален колектив става Стефан Дончев. За първи път по това време, на читалищната сцена в Елхово се поставя съветската пиеса „Житата зреят”. И пак за първи път елховчани виждат постановка на руската опера „Наталка Полтавка”. По нататък през годините се поставят пиесите: „Свекърва”, „Царска милост”, „Без вина виновни”, „Балкански аристократи”, „Дълбоки корени”, „Милионерът”, „В полите на Витоша”, „Край пътния поток”, „Когато житата цъфтяха”, „Маякът”, „Ятаци”, „Американско благородство” и много др. В театралната самодейност се включват Стойчо Стойчев, Благородна Стойчева, Вела Попова, Донка Митрушева, Димитър Кръстев, Слав Бояджиев и още обичащи театъра самодейци.

С голям успех е изнесена пиесата „Клетва за свобода” от местния автор Николай Захариев. Много труд полагат самодейците и платеният вече режисьор Стойчо Стойчев. Включват още нови желаещи, а това е дало възможност на читалищния театър и на г-н Стойчев    да направят забележителни стъпки по пътя на театралното изкуство.

През периода, когато Стойчо Стойчев е ръководител и режисьор на театралния състав, израстват значителен брой актьори – самодейци, за които театърът става основна професия за цял живот.

Гордост за читалището и гражданството са:

 

Енчо Халачев – днес професор, издигнал се до режисьор на Народен театър „Иван Вазов”,  По-късно ръководи собствен актьорски и режисьорски клас в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. Известно време е и ректор на НАТФИЗ.

Велко Кънев – изключителен актьор и режисьор, една от първите му роли на елховска сцена, по режисурата на Стойчо Стойчев,  е през далечната 1960 г. с постановката „Кандидат на луната”.

Стоян Гъдев – актьор познат от филмите: „Капитан Петко войвода”, „Господин за един ден”, „Опасен чар”и др.

Иван Вълчанов ,Михаил Николов, Любо Ялъмов,

Николай Вълканов – завършил ВИТИЗ „Кръстьо Карафов” в първия самостоятелен клас на проф. Киркор Азарян през 1980 г.

Мишо Дянев ,Кънчо Арабаджиев,

Кольо Пехливанов – актьор, днес режисьор на театрална трупа от работилница „Мелпомена” в Стралджа

Анастасия Демирева, Мария Турлакова, Димитър Донков, Илчо Караджов.

 

Общо, от самодейния театър през годините преди 1980, са изиграни над 100 пиеси. В периода от 1980 до 1989 също са играни редица прекрасни представления. През 1987 г. пиесата „Всички са мои синове” от Артър Милър е изиграна 14 пъти. С нея театралният колектив печели званието „първенец” и  златни значки и се класира за зоналните прегледи през 1988 г.

Поставената през 1989 година „Сън” от Иван Радоев е класирана на първо място в областните прегледи. Тогава са направени и първите видеозаписи – „Сън” и  „Черни очи за случайни срещи”.

На заключителния етап на VI ^–ти републикански фестивал през 1983 г. елховският театрален колектив печели званието „Лауреат” и златен медал с постановка на пиесата „Всяка есенна вечер”. Така от II ^–ро до VII ^–мо издание на републиканския фестивал съставът неизменно печели  големи награди.

Днес, всички те, продължават да бъдат гордост не само за читалището, но и за цялата многобройна еловска театрална публика.

 

ПОСТАВЕНИ ПИЕСИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ:

 

1980 г. – „Чутна Яна”

1981 г. – „Произшествие”

1982 г. – „Сърцето на майката”

1984 г. „Неаполитанска песен”

1987 г. – „Всички са мои синове”

1987 г. – „Черни очи за случайни срещи” – камерна постановка

1989 г. – „Сън”

1989 г. – „Любовни булеварди” – младежки колектив

1990 г. – „Междучасие” – младежки колектив

 

За периода от 1990 г. се знае, че са поставяни пиеси, но липсват подробни данни.

 

 

2002 г. – „Жена за 160 франка”

2003 г. – „Мервени рози и зневери”

2004 г. – „Когато слушаш хората”

2005 г. – „Жените на Джейк”

2006 г. – „Осем жени”

2007 г. – „Една за всички, всички за една”

2008 г. – “Свекърва”

2009 г. – „Прощални целувки”

2010 г. – „Вражалец”

2011 г. –  „Скакалци”

2012 г. –  „Районна болница”

 ДНЕС:

Днес театралният колектив при читалище „Развитие – 1893” г. продължава развитието си със същата непрестанна сила и огромен ентусиазъм.

Актьорският състав  ежегодно се попълва от нови, млади и изпълнени с желание да покажат своите умения артисти.

Своя талант продължава да ни показва дългогодишната театралка г- жа Вела Попова.

Днес режисьор на състава е Ивана Кърева, наследница на покойния Стойчо Стойчев. След продължително участие в театъра като артист, през 2008 г.,  г-жа Кърева  пое нелеката задача да режисира следващите постановки на театралната трупа. Под нейно ръководство, в продължение на шест творчески сезона,  са представени пиесите:

2007 – 2008 г. –  „Прощални целувки”;

2008 – 2009 г. – „Свекърва”;

2009 – 2010 г. – „Балкански аристократи”;

2010 – 2011 „Вражалец”;

2011 – 2012„Скакалци”

2012 – 2013  „Районна болница”.

Оценка за високия   професионализъм и отличните резултати дават не само зрителите в Елхово и региона. Изключително добри са отзивите сред  не едно и две имена в света на театралното изкуство в страната.

Всяка година съставът участва в различни театрални фестивали, от които са спечелени многобройни  отличия – престижни награди за главна женска роля, за второстепенна роля, за дебют, за цялостна постановка и др.